Ариергард.нет

" title="продължава>" />

 Началото на текста ми за Източна Прусия. Това са едни от най-тежките и яростни сражения в цялата битка за Германия и края на Втората световна война. Много неща не успях до момента да изгладя, така че го помествам само като предварителна статия. Следват още две части, които пък съвсем не стават за представяне. Така че - следва продължение.

 ф. Д.

Изтеглете карта със ситуацията по фронта на Източна Прусия към 10 януари 1945 на ОКН

В края на декември 1944, когато на запад, в Ардените, се проваля последният опит на германците да  вземат стратегическата инициатива в свои ръце, групите армии „А” и „Център” от Ostheer се разполагали на слаб, макар и единен фронт по реките Вислока, Висла, Нарев и Бебжа и защитавали близките подстъпи на Източна Прусия по линията Августов – Холдап – Шлосберг (до 1938 се нарича Пилкален). Най-опасните участъци от този фронт били конкретно руските предмостия край Баранув, Сандомир, Пулави, Магнушев и Пултуск, както и южния участък на бойното съприксновение в Прусия.

Група армии „Център” имала в своя състав 33 пехотни и 12 танкови и моторизирани, номинални дивизии. Три от танковите съединения били непосредствено на фронтовата линия, останалите подвижни части били в резерв. Групата армии отбранявала фронт с ширина от близо 600 км. Така на едно съединение  се падал участък от около 15 км. Това било и обичайната полоса за германските дивизии в този период на войната. В дълбочина, на територията на Източна Прусия и в района на Кьонингсберг германите разполагали с дълговременни бетонни, отбранителни съоръжения. Тези бункери имали особенна ценост под ураганния огън на руската тежка артилерия.

В края на 1944 година силите на групата армии „Център” били допълнително съкратени. За късо време тя се лишила от 5 танкови съединения и още две бригадни групи, прехвърлени на други участъци.

 Или как италианците достигнаха до Манама и Токио през Втората световна война

„Не свършва нищо бързият кроеж,
щом действието не политне с него!”
Макбет, ІV действие, І сцена


" title="продължава>" />

С влизането на Италия във Втората световна война на страната на Германия, ударил и часът за Италианскито кралско въздухоплаване (Regia Aereonautica Italiana). От времената на генерал Дуе, Светът смятал самолетостроенето и авиационните рекорди за нещо като запазена марка на Ботуша. Плакати, филми, списания превръщали пилотите на Мусолини в суперзвезди, нелишени от чар и елегантност, но в същото време, за разлика от американските актьори, надарени с истинска смелост и рекорди, даващи им статута на летящи полубогове. Те били истински верни последователи на Ювеналовия принцип, че „общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето”. Като анекдот за епохата и италианската изтребителна авиация се разказва, че пилотите от Аеронавтиката отказвали да летят на новите по-бързи машини FIAT, защото напълно закритите им плексигласови кабини не позволявали шалчетата им да се развяват свободно и красиво подире им. Чарът пред скоростта, самочувствието пред нуждата, дългът пред пластмасата, какви прекрасни „ариергардни” принципи са техните!

Дучето на Италия и фашисткото ръководство (министърът на външните работи на Рим граф Галеацо Чано също бил пилот) настоявали за бързи и зрелищни успехи. За Италия войната започнала през юни 1940 г., а по това време Германия вече поваляла Франция и самолетите на Luftwaffe летели над Лондон! Жизненоважно за режима на Мусолини било Италианската империя да не изпусне войната, славата и като цяло, част от плячката.   

За разлика от северния си съюзник, италианците разполагали със своя стратегическа авиация. Нали именно за победа без участието на сухопътни флотски сили, а само с удари от въздуха мечтаел още през 20-те години Дуе! Разпрострелите се владения на италианската колониална империя от Сомалия до  Албания и от Додеканезите в Егея до Триполи в Либийската пустиня им осигурявали и необходимите бази за зрелищни акции. Първата от тях не закъсняла.

" title="продължава>" />Самоходната артилерийска установка (САУ) е артилерийско оръдие на самоходна база, предназначено за непосредствено съпровождане на танкове и пехота в бой, за артилерийска поддръжка на подвижните съединения и за борба с противниковите танкове. Голямото предимство се състои в това, че САУ имат оръдие от по-голям калибър, отколкото е оръдието на танк със същата маса. Според теглото се класифицират на леки (до 20 тона), средни (до 40 тона) и тежки (над 40 тона). Появили се в края на Първата световна война, в годините на Втората световна война (1939-1945 г.) изиграват решаваща роля в не едно и две ключови сражения.
Една от воювалите държави, произвеждали свои самоходни оръдия по време на най-големия в човешката история досега световен конфликт, е Унгария.

Победената в Първата световна война Унгария (като наследник на Австро-Унгария) е лишена с Трианонския договор (подписан с победителите от Антантата на 4 юни 1920 г.) от изконни етнически територии, от силна икономика, от силна армия, включително и от притежаване на бронирана техника. В периода между двете световни войни, Хонведшега (унгарските въоръжени сили) не разполага със собствени конструкции САУ. Разработването на този тип оръжия в началото на 40-те години е обвързано изцяло със създаване на унгарски танкове, върху чието шаси се монтират оръдия с голям калибър, и то със сътрудничеството на съюзника Германия.

" title="продължава>" />Темата е интересна по няколко причини.  По време на Втората световна война Унгария е ценен съюзник за Вермахта. В унгарските сухопътни войски (съставени от три армии, всяка от които в състав от по три армейски корпуса), танковите съединения заемат особено място в операциите срещу Югославия и СССР. Въпреки, че в моторизираните бригади на Хондведшега (б.а. - наименование на унгарските въоръжени сили) е на въоръжение бронирана техника, произведена в чужди военни заводи (германски, чехословашки, италиански и френски) унгарските машини са по своему интересни с историята на създаването си, тактико-техническите характеристики и използването по време на бойни действия. Страната е и от малкото съюзници на Райха, наред с Италия и Япония, които имат собствено производство на танкове и друга бронирана техника. Темата е интересна не на последно място, защото унгарците бидейки и български съюзник във войната, България и Унгария решават по различен начин проблема с необходимостта от бронирани машини.