Ариергард.нет

Боевете за Бреслау (днес Вроцлав в Полша) са напълно сравними с тези в Сталинград.  Столицата на Силезия се отбранява срещу руснаците повече от 80 дълги дни. За да се противопоставят на съветските сили, германските командири използва тактиката на изгорената земя. Когато боевете достигат центъра на града,  германците унищожават цели квартали, взривяват и запалват хиляди къщи. Районът на градския университет е превърнат в руини. Само създаването на летище в централната част на Бреслау струва разрушаването на десетки сгради от културното и архитектурно наследство на града. В резултат на тежките боеве са загубени църкви и манастири.

Когато Бреслау бил напълно обкръжен, около 50 хиляди германски военнослужещи са в крепостта.  Градът бил отлично подготвен за отбрана, войските били относително добре екипирани и с частичен опит от боевете на фронта. Не достигала артилерия (използвана е трофейна съветска, италианска и югославска) и танкове. В края на януари и началото на февруари основната сила на „Festung Breslau” (Крепостта Бреслау) съставлявала 269 народногренадирска дивизия., която след сраженията за Оелс (днес Олешница) в рамките на Висло-Одерската настъпателна операция на съветската армия,  се оттеглила към северо-източните предградия на града и заела позиции по левия бряг на река Видава. Това били районите Закрау (Закшув) и Хундсфелд (Псе поле).

По време на сраженията този район на отбраната бил усилен и със  Самостоятелния Крепостен полк „Мор”. Това съединение, наричано в началото на съществуването си полк „Б” е формирано през февруари на основата на 49 резервен тренировъчен батальон от Карловитц и 83 резервен тренировъчен батальон от Трутнау. Полкът получава историческото си име по името на командира си, майор, по-късно подполковник, Валтер Мор и става нещо като подвижния резерв на отбраната. През февруари полкът включва 4 батальона, три роти минохвъргачки, рота мини-танкове „Голиат”, 2 крепостен ФЛАК батальон, противотанкова рота и няколко други малки части (сред тях и велосипеден взвод). В 609 дивизия със специално предназначение (крепостните части), под командването на генерал Зигфрид Руф, влизат още  и СС Самостоятелния Крепостен полк „Беслейн” ( полк „Д”, сформиран от СС пехотни училища от района, 2 народногренадирски батальона и ветеринарен батальон), Самостоятелния Крепостен полк „Ханф” (полк „А” в състав 3 крепостни батальона), Самостоятелния Крепостен полк „Вел” (полк „Е”, формиран от роти от военновъздушната база) и полковете носещи имената на своите командири „Рейнкорбер”,”Керстен” и „Шултц”. Към състава на дивизията влиза и Крепостния артилерийски полк „Бреслау” (Artillerie Regiment "Breslau") на полковник Урбатис, създаден на базата на 6 крепостни батареи (Festung Stamm Artillerie) с № 3048, 3049, 3075, 3076, 3081 и 3082. Командирът на крепостта полковник (по-късно генерал-майор) Ханс фон Ахфелн разполага и с противотанковия батальон „Бреслау”, командван от лейтенант Ретер. В състава му са 1 Т ІV, 2 Т ІІІ, 6 самоходни оръдия ЩУГ ІV, 6 Т ІІ и 4 самоходни минохвъргачки „Веспе” с калибър 105 мм, а също и няколко роти въоръжени с „Панцершрек” и „Панцерфуаст”. В града са сформирани и още 30 самостоятелни фолксщурм батальона – до 400 души във всеки, общо около 15 хиляди човека. В хода на боевете към гарнизона се присъединяват и два парашутни батальона прехвърлени по въздух в началото на март (3 батальон от 26 парашутен полк и 2 батальон от специалния парашутен полк „Шлахт”). Защитниците построяват и специален брониран влак (Panzerzug) с  4 - 88 мм оръдия, 1 37 мм и 1 четворно 20 мм. Възстановени са и са вкарани в бой и четири Т V „Пантера”, а от кулите на още 8 са построени и т.н. „Пантертурм”. Руските източници завишават силите на защитниците. Техниката и силите на гарнизона са оценени след войната от руския командаващ генерал Глуздовский на 65 хиляди души, 559 оръдия, 534 минохвъргачки, 37 танка и САУ. 

В последните дни на януари, след падането на Оелс, 73-и  съветски армейски корпус създава и укрепено предмостие на Одер. В същото време друг корпус от съветската 52-а  армия – 48-ми (111, 116 и 213 стрелкови дивизии) достига бреговете на реката и ги прекосява по леда само на 12 км юго-източно от Бреслау. Северно от крепостта, ситуацията също е катастрофална за германците. Главните сили на І Украйнски фронт  създават също огромно предмостие при Щейнау (Шчинава). Съветските планове са да обкръжат Бреслау  от движение със силите на 6-а армия на генерал Глуздовский и 5-а Гвардейска общовойскова армия на генерал Жадов. Първата, усилена с 7-и Механизиран гвардейски корпус трябва да щурмува от изток, втората от юго-изток.  Операциите и на двете трябва да се прикриват от 21-а армия на генерал Гусев, насочена към Швайдниц (днес Швидница), който се предполага да превземе за да предотврати деблокиращ удар от юго-запад. в подкрепа на руските армии действат два изтребителни корпуса, един бомбардировъчен и един щурмови корпус от състава на 2-а въздушна армия на генерал Красовски.

Пред фронта на 6-а съветска армия се окопава 17-а пехотна германска дивизия, разпределена в 6 бойни групи – „Белгер”, „Брунхлих”, „Дойч”, „Касел”, „Регнимер” и „Захенхаймер”.  Те имат поддръжката на няколко народно-гренадирски батальона и подразделения на CVII танков корпус. Срещу 5 гвардейска германската 269 народногренадирска дивизия е поддържана от бойна група „Айстеман”. Седемнайсета германска полева армия, отговаряща за района на Бреслау има в резерв 208 пехотна дивизия и 311 самоходна артилерийска бригада. В първите дни на боевете за града Луфтвафе господства над района, заради тиловите проблеми на съветската авиация.

В нощта на трети срещу четвърти февруари, германски подразделения от 17 пехотна дивизия извършват под прикритието на лошото време преминаване на Одер на източния бряг с надуваеми лодки и унищожават ЖП възел и фабрика за производство на още неизвестния на съюзниците боен газ „Табун” край Дихернфурт (Бжег долни) в тила на 6-а съветска армия. Така, обсадата започва зле за руснаците.

Южно, 21 и 5 гвардейски армии обкръжават в руините на селището Бриг (Бжег) 3000 германски войници от 45-а народно-гренадирска дивизия. Германският командир отказва да се предаде и пунктът в следващите дни става поле за ожесточени сражения. В боя тук влиза от съветска страна 31 съветски танков корпус, а от германска 208 народногренадирска дивизия.

Северно от Бреслау на 8 феврари, 7 Механизиран корпус пресича аутобана за Берлин. На десети същия месец, части от 294 стрелкова дивизия влиза в рамките на града, в района на т.н. Feierabendsiedlung (Почивен район). Кървавото сражение тук продължава четири дни, на 15 февруари германците се оттеглят зад река Видава. Бреслау е обкръжен, но ситуацията от съветска гледна точка все още не е изяснена. По вътрешния кръг на обкръжението гарнизонът провежда серия от контраатаки. Това позволява и на фронтовите  подразделения от града да пробият „коридор” за няколко часа и да се изтеглят под носа на руснаците към силите на Седемнайсета армия. Но маршал Конев , командващият на І Украински фронт бързо прекъсва коридора със силите на 3 гвардейска танкова армия на генерал Рибалко. В тези сражения руската страна губи до 20 хиляди бойци (убити, ранени и пленени).

На 16 февруари съветското командване отправя към коменданта на Бреслау фон Алфен ултиматум, изискващ капитулация до 24 часа. Той просто отговаря на адютанта си, майор Бек: „Нямам време за това!”. Съветските сили в района вече са допълнени от 31 щурмова артилерийска дивизия и 37 противотанкова артилерийска бригада. 73 корпус на 52 съветска армия блокира Бреслау от изток.

На 17 февраури започва първият щурм. Яростните сражения започват в района на градската гара и край сградата на радиостанцията. Секторът се отбранява от полкът „Вел”. Позицията му е атакувана от 372 Владимир-Волински стрелкови полк от 218 дивизия и от разузнавателните части на 309 стрелкова дивизия на полковник Лев. Руснаците правят опити да овладеят радиостанцията, но те са отбити, при което губят и един Т34/85 и няколко САУ-76М. Само в първите три дни на сраженията за града, германските „ловци на танкове” унищожават 76 бронирани машини на противника.  

Гарата е превзета с трик – автоматчиците на сержант Комаров от 309 дивизия се преобличат в германски униформи и през нощта я овладяват. Боевете се изместват постепенно на север. Там се отбраняват 56 и 55 фолксщурм батальона (младежи от Хитлерюгенд). Трамвайното депо тук преминава от едни ръце в други множество пъти. Въпреки че оказват фанатичен отпор, те не успяват да задържат руските сили, но съветските части са изтощени и атаката постепенно заглъхва.

На 20 февруари Бреслау, който не познава бомбардировки от 1941 година е подложен на яростна въздушна атака, последвана от артилерийски налет. С края им, боевете избухват с нова сила. Градът гори. Германските части нанасят големи загуби на руските, но и сами дават тежки и жертви. Само полк „Вел” за пет дни борба дава 500 убити и 3000 души пленници. Често от рота остават в строя по два-трима души. Както и при Сталинград, случва се сградите да бъдат под контрол по етажи – първият, например в германски ръце, вторият- в руски, третият отново в германски. Къщи, които не успеят да си върнат, германците  взривяват с предварително заложени заряди. Най-големи жертви дава цивилното население.

На 1 март започва третия руски щурм, главно от юг. Това е и времето когато край Лаубан започва германския опит за ново деблокиране на града. В същото време генерал фелдмаршал Шьорнер, командващ Група Армия „Център” решава, че на Бреслау му трябва по-енергичен комендант. За целта той избира генерал Херман Нихоф.

Той каца в града на площадката Гандау на 6 март, като веднага се насочва към бункера на коменданта (Festungsgefelchtstand) на Либесхохе. Въпреки, че е изненадан от появата на нов командващ , генерал Алфен предава поста си с доклад, а след войната двамата продължават сътрудничеството, подписвайки заедно спомените си за отбраната на Бреслау ("So Kampfte Breslau" 1959). На 8 март Алфен напуска града със самолет.

От този ден до капитулацията най-тежките боеве се водят във и около катедралата на града. „Гарнизонът” и е от около 40 бойци с 2 тежки и 4 леки картечници.  Срещу този пункт се насочва 957 стрелкови полк на  309 съветска  дивизия. Монументалната сграда на храма е обстрелвана с 76 мм оръдия, 82 и 120 мм мини, а съветските сапьори залагат и в една от стените и 450 кг взрив, които детонират. 

До първи април съветската артилерия успява да елиминира и бронирания влак на отбраняващите се. В същото време над града се водят и ожесточени въздушни сражения. Луфтвафе все пак успява да доставя около 40 тона средно за ден провиант на гарнизона. Летището през април, въпреки усилията на полка „Ханф”, който го прикрива, е само на 1000 метра от предната линия на отбраната. Кацането с Юнкерс 53/3м или Хейнкел 111Х под руски обстрел се превръща в нещо като смъртоносна игра. От 15 февруари до 25 април Луфтвафе губи 147 самолета около Бреслау, а 61 са повредени.

През април 6-а съветска армия получава нови подкрепления – това са 112 стрелкова дивизия, 87 тежък танков полк и 349 полк гвардейски миномети. Към шума на битката се прибавя и воя на катюшите. На помощ идва и цялата Втора полска армия, на прокомунистическото „Люблинско” правителство под командването на генерал Карол Шверчевски, с допълнителни 90 хиляди войници, 431 танка и над 500 оръдия. В района на града те са само седмица, след което са насочени към река Нейсе, за участие в Берлинската настъпателна операция.

Следващата атака е насочена директно срещу летището на града. Артилерийската подготовка стъписва  германците. След нея две руски дивизии с поддръжката на щурмова авиация се хвърлят в атака. Руснаците, научени от противниците си, първо  унищожават със огън и сапьорни отряди сградите, а след това атакуват вражеската линия. Основната част от полка „Мор” и остатъците от бойна група „Вулф” са отрязани от главните сили на гарнизона край Научния институт за медицински изследвания на града от разузнавателните части на 417 стрелкова дивизия. Германците са принудени да се евакуират на източния бряг на Одер. Ситуацията става твърде подтискаща. Фолкщурмът отстъпва панически близо три километра навътре в централните части на града. Населението е в отчаяние. Всеки който може да носи оръжие е изпратен в боя. Германците са в огнен пръстен, но успяват и този път да задържат част от позициите си и да се прегрупират. Огневата линия е възстановена. Унищожени са няколко танка ИС-2.

В късния април руснаците, понесли ужасяващи загуби, спират атаките. Вниманието на І Украински фронт е насочено към Берлин. Артилерийски обстрел е често прекъсван от пропагандни операции. Гарнизонът е призоваван да сложи оръжие. На 5 срещу 6 май отряд на Комитета „Свободна Германия” под командването на лейтенант  Хорст Видт прави опит да проникне при обсадените и да унищожи щаба им. Операцията е пълно фиаско, десетима от руските помагачи загиват, включително и лейтенанта.

След повече от 80 дни сражения, дори и фанатиците в гарнизона вече не са сигурни в крайната победа. На 29 април гаулайтера на Силезия Ханке бяга на самолет Щорх. Това се оказва твърде добра възможност за привържениците на капитулацията. Самоубийството на Хитлер и капитулацията на столицата окончателно убеждават и изпълнителният  генерал Нихоф в безсмислеността на продължаването на съпротивата. На 6 май, рано сутринта германците най-накрая отговарят на руските призиви. Полковник Тизлер и капитан фон Брюк преминават руските позиции и поискват условията за предаване на целия гарнизон. Следобед руските пълномощници пристигат в щаба на Нихоф. По тяхно искане комендантът на Бреслау подписва капитулация, с дата 7 май и час за влизане в сила 6 и 20 сутринта. Към 9ч. сутринта руските части влизат в центъра на града.

Защитаващите Бреслау войски капитулират  5 дни след гарнизона на Берлин.  Началник-щаба на сухопътните сили на Германия генерал Хайнц Гудериан пише години по-късно: " Надявам се, че ще дойде момент, в който отбраната на Кьонингсберг, Данциг, Глогау и Бреслау ще бъде изучена с безпристрастност. Никой не може да каже до къде щеше да стигне руското настъпление и какви още германски територии то щеше да обхване, ако не бяха тези укрепени райони. "