Ариергард.нет

 Началото на текста ми за Източна Прусия. Това са едни от най-тежките и яростни сражения в цялата битка за Германия и края на Втората световна война. Много неща не успях до момента да изгладя, така че го помествам само като предварителна статия. Следват още две части, които пък съвсем не стават за представяне. Така че - следва продължение.

 ф. Д.

Изтеглете карта със ситуацията по фронта на Източна Прусия към 10 януари 1945 на ОКН

В края на декември 1944, когато на запад, в Ардените, се проваля последният опит на германците да  вземат стратегическата инициатива в свои ръце, групите армии „А” и „Център” от Ostheer се разполагали на слаб, макар и единен фронт по реките Вислока, Висла, Нарев и Бебжа и защитавали близките подстъпи на Източна Прусия по линията Августов – Холдап – Шлосберг (до 1938 се нарича Пилкален). Най-опасните участъци от този фронт били конкретно руските предмостия край Баранув, Сандомир, Пулави, Магнушев и Пултуск, както и южния участък на бойното съприксновение в Прусия.

Група армии „Център” имала в своя състав 33 пехотни и 12 танкови и моторизирани, номинални дивизии. Три от танковите съединения били непосредствено на фронтовата линия, останалите подвижни части били в резерв. Групата армии отбранявала фронт с ширина от близо 600 км. Така на едно съединение  се падал участък от около 15 км. Това било и обичайната полоса за германските дивизии в този период на войната. В дълбочина, на територията на Източна Прусия и в района на Кьонингсберг германите разполагали с дълговременни бетонни, отбранителни съоръжения. Тези бункери имали особенна ценост под ураганния огън на руската тежка артилерия.

В края на 1944 година силите на групата армии „Център” били допълнително съкратени. За късо време тя се лишила от 5 танкови съединения и още две бригадни групи, прехвърлени на други участъци.

Чест прави на издателство „Атика”, че упорства в издаването в последните две години на книги на военноисторическа и военноморска тематика. Заглавията, които излизат под неговия гриф са интересни, макар и с авторство, датиращо от 50-те години на миналия век. Т.е., книги на поне 50-60 години. Така е с „Вълците на адмирала” на Волфганг Франк. Този труд на германският журналист и историк на морски теми излиза през 1953 година, първо на английски като The Sea Wolves, по-късно на норвежки, а едва в края на 50-те и на германски език  под заглавието Die Wölfe und der Admiral.

Книгата днес е класическа и има десетки издания в Свободния свят. Добре е, безусловно, че я имаме и на български език, което ще позволи на по-младите любители на темата за Втората световна война да имат сигурен и акуратен източник за този аспект на войната, свързана с Битката в Атлантика и адмирал Дьониц. Но за нас остава загадка от какъв език я е превел преводачът Ленко Веселинов. Като оригинално издание е посочено германското. Но същевременно е поместен американският предговор от 1953?! Белешките към книгата са странна смесица от американските, отбелязани с ромбчета и български, с познатите ни звездички. Апаратът в края на книгата е опростен, илюстрациите с ниско качество.

Поместваме и издателската бележка от задната корица:

„Според военноморската доктрина подводниците са оръжието на по-слабия. През Първата световна война обаче германските подводници са основната заплаха за „владетелката на моретата“ Великобритания. Затова след поражението на Германия е забранено да има подводен и надводен флот.

Третият райх възражда германската морска мощ. През 1935 година стартира мащабна програма за нов боен флот. За 8 години трябвало да бъдат построени 800 кораба, сред които 249 подводници. Адмирал Карл Дьониц превръща „оръжието на по-слабия“ в кошмар за двете морски суперсили – Великобритания и САЩ.

През Втората световна война 40 000 германски подводничари се сражават 68 месеца по всички океани и потопяват с 1200 подводници 2603 вражески кораба. 32 000 „морски вълци“ не се завръщат в базите. 680 подводници са загубени по време на бойни мисии.

Тази книга е драматичен разказ за тях. Написана е десет години след края на войната от немски автор по поръчка на американско издателство. До 1972 година има 7 издания в Новия свят – пет в САЩ и две в Канада. Тя се издава и до днес по целия свят.”

Книгата ще намерите в по-големите книжарници или онлайн, на твърде допустимата, а и единствено възможна цена за предлаганото качество, от  11 лв. и 99 ст. И така, да обобщим, най-накрая история на подводниците на Дьониц, на български език, но от 1953 година, което принципно не е лошо, но е  малко късно.