Ариергард.нет

Падането на Одринската крепост е едно от най-славните постижения на българското военно дело. Датата 13 март 1913 година е фатална за смятаните за непревземаеми Одрински фортове. Известни като един от най-здравите укрепления в Югоизточна Европа, те били защитавана срещу българите от гарнизон, наброяващ  60 хиляди войници и офицери,  524 оръдия и 60 картечници. Площта им била внушителна - 250 кв. км.

Полковник Димитър Азманов, неуморимият разказвач на историята на войните, през 1933 година публикува своя труд "Победители". В истинския смисъл на думата, това е епос на обсадата, "Илиадата" на тази битка. В книгата не са забравени и турските ни противници, някои от които авторът е познавал и лично. Но главен действащ герой е нашият войник. Разказът е живописен. Картината- мащабна. Азманов знае да пише.

Книгата е с подзаглавие "Едно семейство, три империи и пътят към Първата световна война". Автор е Миранда Картър. Томът е с меки корици, 534 страници плътен текст. Това са успоредни биографии на Николай ІІ Всеросийски, Джордж V от Великобритания и Вилхелм ІІ, кайзер на Германия. За лятото е идеална книга. За това си позволих да ви занимая с нея, естествено без всякакъв финансов интерес.

 Текстът към изданието:

"В навечерието на Първата световна война Великобритания, Германия и Русия са управлявани от членове на една кралска фамилия: Джордж V, крал на Англия и император на Индия, Вилхелм II, последния германски кайзер, и Николай II, последния руски цар. Техните незрели решения и детински постъпки причинили една от най-разрушителните войни в човешката история…

Миранда Картър използва кореспонденцията между владетелите и стотици други исторически извори, за да създаде брилянтен портрет на трима мъже и техните слабости. Поставени на обречени от историята позиции, зле образовани и откъснати от реалността, неуравновесеният Вилхелм, нерешителният Николай и плахият Джордж доказват как личните и политическите отношения си взаимодействат... с опустошителен резултат.
Европа пропада в бездната на военния конфликт, заради очевидната неспособност на кралските кръвни връзки да обуздаят националните разногласия. За всеки от тримата войната е катастрофа, а желанието за мир и разбирателство е заглушено във финалния акорд от разруха, предателство и смърт.

Богато на детайли и проницателно в интерпретациите си, изследването на Миранда Картър разобличава трагикомизма на един привилегирован, но изостанал от времето си свят. „Тримата императори” е безценен исторически анализ за залеза на една епоха, в която обикновени човешки същества имали абсолютната власт да определят съдбата на милиони.

 Не с всичко съм съгласен. Миранда Картър е съвременен историк, с добрите и лошите страни на тази ситуация. Но книгата е добро начало за запознаване с историята на края на Европейската хегемония (края на ХІХ, началото на ХХ век).

 Или как италианците достигнаха до Манама и Токио през Втората световна война

„Не свършва нищо бързият кроеж,
щом действието не политне с него!”
Макбет, ІV действие, І сцена

С влизането на Италия във Втората световна война на страната на Германия, ударил и часът за Италианскито кралско въздухоплаване (Regia Aereonautica Italiana). От времената на генерал Дуе, Светът смятал самолетостроенето и авиационните рекорди за нещо като запазена марка на Ботуша. Плакати, филми, списания превръщали пилотите на Мусолини в суперзвезди, нелишени от чар и елегантност, но в същото време, за разлика от американските актьори, надарени с истинска смелост и рекорди, даващи им статута на летящи полубогове. Те били истински верни последователи на Ювеналовия принцип, че „общественото мнение щади ястреба и наказва пиленцето”. Като анекдот за епохата и италианската изтребителна авиация се разказва, че пилотите от Аеронавтиката отказвали да летят на новите по-бързи машини FIAT, защото напълно закритите им плексигласови кабини не позволявали шалчетата им да се развяват свободно и красиво подире им. Чарът пред скоростта, самочувствието пред нуждата, дългът пред пластмасата, какви прекрасни „ариергардни” принципи са техните!

Дучето на Италия и фашисткото ръководство (министърът на външните работи на Рим граф Галеацо Чано също бил пилот) настоявали за бързи и зрелищни успехи. За Италия войната започнала през юни 1940 г., а по това време Германия вече поваляла Франция и самолетите на Luftwaffe летели над Лондон! Жизненоважно за режима на Мусолини било Италианската империя да не изпусне войната, славата и като цяло, част от плячката.   

За разлика от северния си съюзник, италианците разполагали със своя стратегическа авиация. Нали именно за победа без участието на сухопътни флотски сили, а само с удари от въздуха мечтаел още през 20-те години Дуе! Разпрострелите се владения на италианската колониална империя от Сомалия до  Албания и от Додеканезите в Егея до Триполи в Либийската пустиня им осигурявали и необходимите бази за зрелищни акции. Първата от тях не закъсняла.